Туристически информационен център
гр.Белово
Обичаят „къпанки“ на Бабинден в Голямо Белово
В Голямо Белово и до днес се изпълнява обичаят „къпанки“, свързан с Бабинден, който се празнува на 8януари. Празникът има дълбоки корени още от Възраждането (XVIII–XIX век), когато жените акушеркипомагали при раждания. Те са заемали важно място в обществото. Ритуалното „къпане“ символизира пречистване и пожелание за здраве.
Рано сутринта младите булки и майки се събирали, за да почетат бабата акушерка. Те й носели дарове като сапун, кърпа, чорапи и обреден хляб. След това я отвеждали до реката или чешмата, където тържествено я изкъпвали за здраве и берекет. Къпането бива съпроводено с песни и много веселие. След обичая всички се събирали на обща трапеза, където се черпели с домашно приготвени ястия и вино.
Днес обичаят е запазен, макар и в по-лека и празнична форма. Той не е възстановен изкуствено, а продължава да се практикува, което го прави една от живите традиции в района.
Трифон Зарезан в Мененкьово
В Мененкьово се отбелязва Трифон Зарезан на 14 февруари , като традицията е свързана с лозарството, разпространено в региона още през XIX век.
Обичаят „зарязване“ на лозята бележи началото на земеделската година. В исторически план този ритуал се споменава още в българската възрожденска етнография.
В Мененкьово празникът се запазва като местна традиция. Провежда се традиционният конкурс за най-доброто произведено вино през годината и след това се избира „цар на лозята“. После се извършва ритуалното подрязване и се правят общи събирания с песни и танци като традиционното местно ястие за всяка къща на този ден е бабекът.
Това го прави не просто календарен празник, а част от местния начин на живот.
Легендата за Момина клисура
Момина клисура е място, чието име се свързва с легенда, вероятно възникнала през периода на османското владичество (XV–XIX век).
Според преданието, преди много години по тези места минала група млади девойки (момини). Те бягали от нападатели по време на османските времена, но когато стигнали тесния проход (клисура) в планината, били настигнати. Най-смелата от девойките решила, че не иска да попадне жива в ръцете на преследвачите, затова, заедно с другите моми, тя се хвърлила в пропастта на клисурата. Хората от околните села били толкова трогнати от тяхната смелост и чест, че започнали да наричат мястото “Момина Клисура”– т.е. “клисурата на девойките”.
Самото място – тесен проход с високи скали – съществува реално и подсилва въздействието на легендата. Подобни разкази често се появяват в българските земи през XIX век, когато се оформя националното съзнание и се създават символични истории за чест и саможертва.
Христо Вакарелски и традициите
Христо Тодоров Вакарелски е един от най-известните български етнографи и фолклористи. Роден е на 15 декември 1896 г. в село Момина клисура (Пазарджишка област). Вакарелски обикалял много села и планински райони, за да събира информация за народните песни, носии и обичаи, включително такива като Бабинден и Трифон Зарезан. Той често разговарял с възрастни хора, защото именно те пазели най-старите традиции. Събирал и описвал стотици различни видове български народни носии. Благодарение на неговите изследвания днес знаем какви са разликите между носиите в различните региони. Най-известният му труд е „Етнография на България“, публикуван първоначално през 1965 година на полски, в който подробно описва бита, традициите, носиите и обичаите на българите. Книгата се използва и днес като основен научен източник. Със свои лекции и изложби той показвал българските традиции в други държави и помагал България да стане по-позната в научните среди.
Мария Сутич – жена в Априлското въстание
Мария Сутич е една от по-интересните личности, свързани с района. Тя участвала в събитията около Априлското въстание през 1876 година, като се присъединява към четата на Георги Бенковски.
Участието на жена във въоръжена чета по това време било рядкост. Въстанието започва през април 1876 г. и обхваща различни райони, включително части от днешна Пазарджишка област като минава и през Голямо Белово.
Макар сведенията за Мария Сутич да са ограничени, самият факт на нейното участие я прави значима фигура в местната история. Тя остава като пример за това, че в тези събития са участвали не само известни революционери, но и обикновени хора от региона, затова, на територията на Белово, има и построен паметник в нейна чест.
Беловско подрумиче
Да срещнеш единствената в света популация на Маришко подрумиче е много вълнуващо. Има само едно място в целия свят, на което това може да се случи, и то е в България. Видът е известен като Беловско подрумиче, а на латински - Anthemis argyrophylla. Среща се само и единствено на територията на община Белово и никъде другаде в света.
То достига височина 15 – 20 cm. Има разклонено стъбло и дълбоко назъбени листа. Кошничките му са с размери 2 – 2,5 cm в диаметър, с бели езичести и жълти тръбести цветове. Цъфти през май – юни и плодоноси през юни – юли. "Маришко подрумиче" се нарича и защитената местност в землището на село Дъбравите, община Белово.
Обявена е на 19 февруари 2013 г. с цел опазване на растителния вид и неговото местообитание. Там е забранено строителството, добивът на подземни богатства и залесяването.